Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 година. Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 година. Берлинският договор от 1878 година определя Княжество България като васал на Османската империя, което спирало икономическото развитие на младата държава и ограничавало нейните възможности в международните отношения. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., усилията на българския политически елит се насочили към откъсването от влиянието на Османската империя и съответно - към организирането и фактическото провъзгласяването на Независимостта на държавата България.
Благоприятните условия за това се създали през септември 1908 г. На заплахата за война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация, но въпреки това заявява за стремежите си към мирно решаване на конфликта. Великите сили не били готови за голяма война и заради това било положени усилия за дипломатическото признание на независимостта на България. И то се случило!
С помощта на Русия били решени политическите и финансовите въпроси и през март 1909 година европейските правителства признават независимостта на страната. България станала царство (монархия) и пълноправен участник в международните отношения.
На 22 септември 1908 година, в църквата „Св. Четирийсет мъченика" в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита Манифест на Независимостта. И този исторически момент се превръща в акт, който символизира възраждането на Второто Българско царство.
След това премиер-министърът Александър Малинов, намиращ се на историческия хълм Царевец, прочита Манифеста в присъствието на няколко хиляди граждани.
МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
По волята на царя-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о' бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!
Източник: Агенция "Фокус" 22 септември 2005 | 10:41
***
По решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година, 22 септември е обявен за държавен празник. Дълго време значението на това изключително събитие не се е дооценявало в най-новата история. Чрез акта в този знаменателен ден през 1908 година България, която е една от най-старите държави в Европа, отново се появява на картата на света след петстотин годишното турско управление.
|